Когато в ада валеше дъжд

Jul 26, 2014, 2:38 PM

Poetry

637 0 6

Когато в ада валеше дъжд
На мама
Изведнъж стана тъмно и пусто,
като пропаст пред крехки нозе,
изведнъж – без надежда за утре…
Изведнъж – в Тъмните векове.
И понесох пиетата своя,
когато в ада валеше дъжд,
изкачил се над грижи и вопли…
Изведнъж, изведнъж, изведнъж…
А не казвах и дума за обич…
Как се правех на „истински мъж“, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Когато в ада валеше дъжд

Want to read more?

Random works