26 июл. 2014 г., 14:38

Когато в ада валеше дъжд 

  Поэзия
638 0 6
Когато в ада валеше дъжд
На мама
Изведнъж стана тъмно и пусто,
като пропаст пред крехки нозе,
изведнъж – без надежда за утре…
Изведнъж – в Тъмните векове.
И понесох пиетата своя,
когато в ада валеше дъжд,
изкачил се над грижи и вопли…
Изведнъж, изведнъж, изведнъж…
А не казвах и дума за обич…
Как се правех на „истински мъж“, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Все права защищены

Предложения
: ??:??