Когато в ада валеше дъжд

26 jul 2014, 14:38

Poesía

640 0 6

Когато в ада валеше дъжд
На мама
Изведнъж стана тъмно и пусто,
като пропаст пред крехки нозе,
изведнъж – без надежда за утре…
Изведнъж – в Тъмните векове.
И понесох пиетата своя,
когато в ада валеше дъжд,
изкачил се над грижи и вопли…
Изведнъж, изведнъж, изведнъж…
А не казвах и дума за обич…
Как се правех на „истински мъж“, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Когато в ада валеше дъжд

Искате да прочетете повече?

Propuestas