andromen (Иван)
41 29
26 jul 2014, 14:38

Когато в ада валеше дъжд 

  Poesía
546 0 6
Когато в ада валеше дъжд
На мама

Изведнъж стана тъмно и пусто,
като пропаст пред крехки нозе,
изведнъж – без надежда за утре…
Изведнъж – в Тъмните векове.

И понесох пиетата своя,
когато в ада валеше дъжд,
изкачил се над грижи и вопли…
Изведнъж, изведнъж, изведнъж…

А не казвах и дума за обич…
Как се правех на „истински мъж“,
без да кажа на майка си „мамо“
и нагазя в цъфтящата ръж…

Не достигат и знаци и думи,
не достига и въздух насъщ…
В понеделника мъка задуха –
изведнъж, изведнъж, изведнъж…


Сред миражи и спомени мили
на един изоставен таван,
останал без разум и сили,
един мъж ридаеше сам.

© Иван Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??