Студът пристегна подир Сечко
и бялото не се накъса,
улуците проспаха химна
под покрива на свидна къща.
През лепкавата скреж едва проби,
лице подаде срамежливо,
огледа се и се присви -
нима единствено е живо?
Тревожно луковицата проплака -
във този леден януари
как да живее още в мрака,
докато цъфнат минзухари? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up