Кокиче

Feb 18, 2020, 2:43 PM

Poetry » Landscape, Other

540 1 6

Студът пристегна подир Сечко
и бялото не се накъса,
улуците проспаха химна
под покрива на свидна къща.
През лепкавата скреж едва проби,
лице подаде срамежливо,
огледа се и се присви -
нима единствено е живо?
Тревожно луковицата проплака -
във този леден януари
как да живее още в мрака,
докато цъфнат минзухари? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Кокиче

Want to read more?

Random works