18 февр. 2020 г., 14:43

Кокиче 

  Поэзия » Пейзажная, Другая
492 1 6

Студът пристегна подир Сечко

и бялото не се накъса,

улуците проспаха химна

под покрива на свидна къща. 

През лепкавата скреж едва проби,
лице подаде срамежливо,
огледа се и се присви -
нима единствено е живо?
Тревожно луковицата проплака -
във този леден януари
как да живее още в мрака,
докато цъфнат минзухари?
Събра кураж и се изправи,
усмихна се като момиче,
разцъфна с прелестта си бяла
едно прибързано кокиче.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??