Кокиче

18 февр. 2020 г., 14:43

Поэзия » Пейзажная, Другая

544 1 6

Студът пристегна подир Сечко
и бялото не се накъса,
улуците проспаха химна
под покрива на свидна къща.
През лепкавата скреж едва проби,
лице подаде срамежливо,
огледа се и се присви -
нима единствено е живо?
Тревожно луковицата проплака -
във този леден януари
как да живее още в мрака,
докато цъфнат минзухари? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Кокиче

Искате да прочетете повече?

Предложения