Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
18.02.2020 г., 14:43 ч.

Кокиче 

  Поезия » Пейзажна, Друга
490 1 6

Студът пристегна подир Сечко

и бялото не се накъса,

улуците проспаха химна

под покрива на свидна къща. 

През лепкавата скреж едва проби,
лице подаде срамежливо,
огледа се и се присви -
нима единствено е живо?
Тревожно луковицата проплака -
във този леден януари
как да живее още в мрака,
докато цъфнат минзухари?
Събра кураж и се изправи,
усмихна се като момиче,
разцъфна с прелестта си бяла
едно прибързано кокиче.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??