Jun 6, 2006, 11:39 PM

Колко залези изпратих... 

  Poetry
800 0 8
Koлко залези изпратих,
колко изгреви посрещнах...
От себе си се отрекох,
а теб те обичах.
Тази вечер със залеза розов
потънаха на мечтите крилете,
като сянка без вик и без зов.
Времето не опазва надеждите...
Времето... разбира, но не спира.
Утре със изгрева пак ще изплувам
и пак надежди ще събира
душата ми.Пак ще обичам! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Random works
: ??:??