Jun 6, 2006, 11:39 PM

Колко залези изпратих... 

  Poetry
748 0 8
Koлко залези изпратих,
колко изгреви посрещнах...
От себе си се отрекох,
а  теб те обичах.
Тази вечер със залеза розов
потънаха на мечтите крилете,
като сянка без вик и без зов.
Времето не опазва надеждите...
Времето...  разбира, но не спира.
Утре със изгрева пак ще изплувам
и пак  надежди ще събира
душата ми.Пак ще обичам!
Вълшебният прах на мечтите
в шепите си ще стискам.
Пак ще разпилея сълзите
някъде там из тревите.
Колко залези, колко изгреви.
Но някога ще бъдем щастливи,
изпращайки заедно залеза,
за да посрещнем с теб изгрева.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??