6 июн. 2006 г., 23:39

Колко залези изпратих... 

  Поэзия
747 0 8
Koлко залези изпратих,
колко изгреви посрещнах...
От себе си се отрекох,
а  теб те обичах.
Тази вечер със залеза розов
потънаха на мечтите крилете,
като сянка без вик и без зов.
Времето не опазва надеждите...
Времето...  разбира, но не спира.
Утре със изгрева пак ще изплувам
и пак  надежди ще събира
душата ми.Пак ще обичам!
Вълшебният прах на мечтите
в шепите си ще стискам.
Пак ще разпилея сълзите
някъде там из тревите.
Колко залези, колко изгреви.
Но някога ще бъдем щастливи,
изпращайки заедно залеза,
за да посрещнем с теб изгрева.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??