6 jun 2006, 23:39

Колко залези изпратих... 

  Poesía
746 0 8
Koлко залези изпратих,
колко изгреви посрещнах...
От себе си се отрекох,
а  теб те обичах.
Тази вечер със залеза розов
потънаха на мечтите крилете,
като сянка без вик и без зов.
Времето не опазва надеждите...
Времето...  разбира, но не спира.
Утре със изгрева пак ще изплувам
и пак  надежди ще събира
душата ми.Пак ще обичам!
Вълшебният прах на мечтите
в шепите си ще стискам.
Пак ще разпилея сълзите
някъде там из тревите.
Колко залези, колко изгреви.
Но някога ще бъдем щастливи,
изпращайки заедно залеза,
за да посрещнем с теб изгрева.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??