КОПНЕЖ

Jan 7, 2006, 8:37 PM

Poetry

764 0 3

КОПНЕЖ
Душата ми е тиха и спокойна -
във нея се оглежда твоето лице.
Не се гневи, а погледни ме.
Аз обич нося, не лъжа!
Греша навярно и умирам
от собствената си тъга.
Но все едно -
от извора но своето сърце поднасям
на твоето сърце вода!
Изпий живителната течност -
с утеха ще те насити и с красота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

КОПНЕЖ

Want to read more?

Random works