КОПНЕЖ
Душата ми е тиха и спокойна -
във нея се оглежда твоето лице.
Не се гневи, а погледни ме.
Аз обич нося, не лъжа!
Греша навярно и умирам
от собствената си тъга.
Но все едно -
от извора но своето сърце поднасям
на твоето сърце вода!
Изпий живителната течност -
с утеха ще те насити и с красота!
© Елена Бързева Все права защищены