КОПНЕЖ

7 ene 2006, 20:37

Poesía

685 0 3

КОПНЕЖ

Душата ми е тиха и спокойна -
във нея се оглежда твоето лице.
Не се гневи, а погледни ме.

Аз обич нося, не лъжа!

Греша навярно и умирам

от собствената си тъга.

Но все едно -

от извора но своето сърце поднасям

на твоето сърце вода!

Изпий живителната течност -

с утеха ще те насити и с красота!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

etbarzeva (Елена Бързева)

2006-01-08T09:29:31+02:00

Благодаря Дими, благодаря Румене! Много мило, че четете моите опити да пиша!БЛАГОДАРЯ!
кумеца (Румен Ченков)

2006-01-08T00:40:11+02:00

Така е.
Dimi (Дими Фильова)

2006-01-07T21:52:48+02:00

Силно е чувството в стиха ти, разтърсва с искреността и яснотата си!