Нощта спуска се навън,
но няма покой, няма сън.
Пред болестта сме без сила,
мнозина досега е тя убила.
Хиляди са жертвите вече,
от скръб сърцето ми се къса,
краят на трагедията е далече,
тоя свят пак закъса.
И тия хора близки имат,
колко болка има в техните сърца?
Колко ли още ще загинат,
колко още сълзи по лица?
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up