31 мар. 2020 г., 11:23

Коронавирусът 

  Поэзия » Гражданская
708 1 0
Нощта спуска се навън,
но няма покой, няма сън.
Пред болестта сме без сила,
мнозина досега е тя убила.
Хиляди са жертвите вече,
от скръб сърцето ми се къса,
краят на трагедията е далече,
тоя свят пак закъса.
И тия хора близки имат,
колко болка има в техните сърца?
Колко ли още ще загинат,
колко още сълзи по лица?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Все права защищены

Предложения
: ??:??