31 мар. 2020 г., 11:23

Коронавирусът 

  Поэзия » Гражданская
658 1 0

Нощта спуска се навън,

но няма покой, няма сън.

Пред болестта сме без сила,

мнозина досега е тя убила.

 

Хиляди са жертвите вече,

от скръб сърцето ми се къса,

краят на трагедията е далече,

тоя свят пак закъса.

 

И тия хора близки имат,

колко болка има в техните сърца?
Колко ли още ще загинат,

колко още сълзи по лица?

© Георги Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??