Нощта спуска се навън,
но няма покой, няма сън.
Пред болестта сме без сила,
мнозина досега е тя убила.
Хиляди са жертвите вече,
от скръб сърцето ми се къса,
краят на трагедията е далече,
тоя свят пак закъса.
И тия хора близки имат,
колко болка има в техните сърца?
Колко ли още ще загинат,
колко още сълзи по лица?
© Георги Всички права запазени