yotovava (Валентина Йотова)
2644 22365
Jul 13, 2019, 7:50 AM

Косачи в Божии градини 

  Poetry » Phylosophy
780 8 18

Душата ми е мост невидим
между небето и земята.
Нима е време да си ида,
щом гаснат, тихи, сетивата?

Издишат снежните комини
последната ѝ плаха ласка,
Врабецът бард ли е наминал
и стих в стъклото ми надраскал?

И е отлитнал тихомълком.
Но стъпчиците още светят
в затихващия стон зад хълма,
в кардиописа на сърцето.

Един след друг ще си заминем –
нетленен, догоряващ въглен,
косачи в Божии градини,
отдето този свят е тръгнал.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??