Косачи в Божии градини

13.07.2019 г., 7:50 ч.

Поезия » Философска

811 8 18

Душата ми е мост невидим
между небето и земята.
Нима е време да си ида,
щом гаснат, тихи, сетивата?
Издишат снежните комини
последната ѝ плаха ласка,
Врабецът бард ли е наминал
и стих в стъклото ми надраскал?
И е отлитнал тихомълком.
Но стъпчиците още светят
в затихващия стон зад хълма,
в кардиописа на сърцето. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Косачи в Божии градини

Искате да прочетете повече?

Предложения