13 jul 2019, 7:50
Косачи в Божии градини
Душата ми е мост невидим
между небето и земята.
Нима е време да си ида,
щом гаснат, тихи, сетивата?
Издишат снежните комини
последната ѝ плаха ласка,
Врабецът бард ли е наминал
и стих в стъклото ми надраскал?
И е отлитнал тихомълком.
Но стъпчиците още светят
в затихващия стон зад хълма,
в кардиописа на сърцето. ...
между небето и земята.
Нима е време да си ида,
щом гаснат, тихи, сетивата?
Издишат снежните комини
последната ѝ плаха ласка,
Врабецът бард ли е наминал
и стих в стъклото ми надраскал?
И е отлитнал тихомълком.
Но стъпчиците още светят
в затихващия стон зад хълма,
в кардиописа на сърцето. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
