Крадец на слънчеви лъчи
Студена нощ, до мен не беше,
прегръщайки ме с твоя сън,
възглавницата празна в тъмното стоеше,
а само сенките се гонеха навън.
Притисках силно до гръдта си
мисълта и спомена за теб
и пазех ги дълбоко в обичта си,
както просяка - последния си хлеб!
Тъй чаках слънцето отново да изгрее
и сенките със тъмнината да умрат.
Слънчев сноп във мрак да оживее, ...