26 мая 2011 г., 11:51

Крадец на слънчеви лъчи 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 1
981 0 2
Крадец на слънчеви лъчи
Студена нощ, до мен не беше,
прегръщайки ме с твоя сън,
възглавницата празна в тъмното стоеше,
а само сенките се гонеха навън.
Притисках силно до гръдта си
мисълта и спомена за теб
и пазех ги дълбоко в обичта си,
както просяка - последния си хлеб!
Тъй чаках слънцето отново да изгрее
и сенките със тъмнината да умрат.
Слънчев сноп във мрак да оживее, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андриан Георгиев Все права защищены

Предложения
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...
  • Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...

Ещё произведения »