Сякаш непозната до мене седя -
чрез теб говореше съдбата,
недостъпна и строга, като съдия.
Страшно беше да слушам словата:
"Всичко свърши - чух, че ти каза -
връщам ти всичко, дори и това..."
О, защо така ме наказа -
мойта снимка държеше в ръка!
Вдигнах поглед празен и мътен -
с какво заслужих този твой съд?!
Отвън гръмотевичен тътен
отекна над мокрия път... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up