Сякаш непозната до мене седя -
чрез теб говореше съдбата,
недостъпна и строга, като съдия.
Страшно беше да слушам словата:
"Всичко свърши - чух, че ти каза -
връщам ти всичко, дори и това..."
О, защо така ме наказа -
мойта снимка държеше в ръка!
Вдигнах поглед празен и мътен -
с какво заслужих този твой съд?!
Отвън гръмотевичен тътен
отекна над мокрия път... ...