Минутите мълчат,
погълнати от еднообразие.
Мечтите ми звънят,
с надежда за малко разнообразие.
Годините летят,
приличащи на експресни влакове.
Детските очи сълзят,
чакащи някой да чуе техните гласове.
Краят на годината е пак,
кълбото се преобърна.
Качваме се в 2008, като във влак,
а старите грешки не мога да върна. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up