Минутите мълчат,
погълнати от еднообразие.
Мечтите ми звънят,
с надежда за малко разнообразие.
Годините летят,
приличащи на експресни влакове.
Детските очи сълзят,
чакащи някой да чуе техните гласове.
Краят на годината е пак,
кълбото се преобърна.
Качваме се в 2008, като във влак,
а старите грешки не мога да върна. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация