Apr 8, 2009, 9:37 AM

Кръчма 

  Poetry
415 0 4

 

             КРЪЧМА

 

Душата ми - крайпътна кръчма.

Във нея кой ли не е спрял?

Простенват тук съдбите жлъчни,

плетат безкрайната ми жал.

 

Тук влизат и със взлом поети.

На чаша всеки е звезда.

Жени със минало, превзети,

остават в моя ден следа.

 

Сега те идват много рядко -

и всичко сякаш оглуша.

Доволни са били за кратко,

но пир са. За моята душа...

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??