8.04.2009 г., 9:37 ч.

Кръчма 

  Поезия
417 0 4

 

             КРЪЧМА

 

Душата ми - крайпътна кръчма.

Във нея кой ли не е спрял?

Простенват тук съдбите жлъчни,

плетат безкрайната ми жал.

 

Тук влизат и със взлом поети.

На чаша всеки е звезда.

Жени със минало, превзети,

остават в моя ден следа.

 

Сега те идват много рядко -

и всичко сякаш оглуша.

Доволни са били за кратко,

но пир са. За моята душа...

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??