8 abr 2009, 9:37

Кръчма 

  Poesía
423 0 4

 

             КРЪЧМА

 

Душата ми - крайпътна кръчма.

Във нея кой ли не е спрял?

Простенват тук съдбите жлъчни,

плетат безкрайната ми жал.

 

Тук влизат и със взлом поети.

На чаша всеки е звезда.

Жени със минало, превзети,

остават в моя ден следа.

 

Сега те идват много рядко -

и всичко сякаш оглуша.

Доволни са били за кратко,

но пир са. За моята душа...

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??