Sep 4, 2008, 8:12 AM

Кукла от порцелан 

  Poetry » Love
5.0 / 1
871 0 1
Каза сбогом и не върна думите назад,
в душата ми навлезе нестихващият хлад.
Тя изпълва ме със злоба и омраза
и навлиза в сърцето ми като зараза.
То вече болка не чувства;
обви го метала студен
и не ще никои го разчувства
дори да е най-горещият ден.
Заключи се в него твоята сянка
като затворник в мрачен затвор,
сред купчина студено желязо
и няма нито вратичка, нито отвор. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гери All rights reserved.

Random works