Каза сбогом и не върна думите назад,

в душата ми навлезе нестихващият хлад.

Тя изпълва ме със злоба и омраза

и навлиза в сърцето ми като зараза.

То вече болка не чувства;

обви го метала студен

и не ще никои го разчувства

дори да е най-горещият ден.

Заключи се в него твоята сянка

като затворник в мрачен затвор,

сред купчина студено желязо

и няма нито вратичка, нито отвор.

Спира да бие, спира да тупти

и прави ме на кукла със сълзи,

течащи по лице от порцелан,

желаещи невъзможния блян.

Като скитник се скитам без посока и без цел -

безчувствена кукла с метално сърце,

със стъклени очи и порцеланово лице,

с детски мечти, лутащи се незнайно накъде.