Каза сбогом и не върна думите назад,
в душата ми навлезе нестихващият хлад.
Тя изпълва ме със злоба и омраза
и навлиза в сърцето ми като зараза.
То вече болка не чувства;
обви го метала студен
и не ще никои го разчувства
дори да е най-горещият ден.
Заключи се в него твоята сянка
като затворник в мрачен затвор,
сред купчина студено желязо
и няма нито вратичка, нито отвор.
Спира да бие, спира да тупти
и прави ме на кукла със сълзи,
течащи по лице от порцелан,
желаещи невъзможния блян.
Като скитник се скитам без посока и без цел -
безчувствена кукла с метално сърце,
със стъклени очи и порцеланово лице,
с детски мечти, лутащи се незнайно накъде.
© Гери Todos los derechos reservados
със стъклени очи и порцеланово лице,
с детски мечти, лутащи се незнайно накъде.
прекрасно отразена болка... поздрави!!!