Кулинарен стих

Mar 18, 2016, 7:52 AM

Poetry

484 0 9

Пак над тенджера надвесен
в скучните почивни дни,
в мислите летя далече,
а гювечът кротко ври.

Огънчето регулирам,
сол не ползвам, а сълзи.
Към подправките се взирам,
дето мама ми суши.

Магазинът е градина,
а в градината - райграс.
Магданозът на картина
съм си нарисувал аз.

Мастер шеф е чичко Гугъл,
казва ми какво, къде.
Сам, на себе си се чудя.
Трябва все, да се яде!

Кулинарна епопея.
Емигрантска ми съдба.
Писано е, да живея
като готвя чудеса.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

vedrina (Марина Стоянова)

2016-03-19T09:50:10+02:00

!!!!!!!!!!!!!!
Довереница (Дочка Василева)

2016-03-18T23:51:36+02:00

"Любовта на мъжа през стомаха минавала"
(а гладът не търпи празноти)-
и приема за чиста монета каквото Бог дал е
стига само стомахът да спре да цвърчи...
swestan (Светла Стоименова)

2016-03-18T22:50:36+02:00

Хубава нашенска яхнийка си забъркал
Putin (Владимир Владимирович)

2016-03-18T14:23:34+02:00

Харесах!
radiola (Рада Димова)

2016-03-18T14:22:00+02:00

Готварствай, готварствай! Нали знаеш, че най-добрите готвачи са мъже? Хубав, леко натъжаващ стих!Харесах, Вальо!
Dixi (Надежда Макаровская)

2016-03-18T10:23:24+02:00

Хубаво стрихотворение!
Dark_Island (Таня Георгиева)

2016-03-18T09:10:30+02:00

... и тъжните гозби са вкусни с уханните подправки на мама...а ако не бяха и те?
goredoly (Миглена Цветкова)

2016-03-18T08:44:33+02:00

От нищо- нещо. Това си кулинарен майсторлък
Веси_Еси (Еси)

2016-03-18T08:29:01+02:00