18.03.2016 г., 7:52 ч.

Кулинарен стих 

  Поезия
483 0 9

Пак над тенджера надвесен
в скучните почивни дни,
в мислите летя далече,
а гювечът кротко ври.

 

Огънчето регулирам,
сол не ползвам, а сълзи.
Към подправките се взирам,
дето мама ми суши.

 

Магазинът е градина,
а в градината - райграс.
Магданозът на картина
съм си нарисувал аз.

 

Мастер шеф е чичко Гугъл,
казва ми какво, къде.
Сам, на себе си се чудя.
Трябва все, да се яде!

 

Кулинарна епопея.
Емигрантска ми съдба.
Писано е, да живея
като готвя чудеса.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??