Пак над тенджера надвесен
в скучните почивни дни,
в мислите летя далече,
а гювечът кротко ври.
Огънчето регулирам,
сол не ползвам, а сълзи.
Към подправките се взирам,
дето мама ми суши.
Магазинът е градина,
а в градината - райграс.
Магданозът на картина
съм си нарисувал аз.
Мастер шеф е чичко Гугъл,
казва ми какво, къде.
Сам, на себе си се чудя.
Трябва все, да се яде!
Кулинарна епопея.
Емигрантска ми съдба.
Писано е, да живея
като готвя чудеса.
© Валентин Йорданов Все права защищены