На миглите ми капчица мълчание
готова като стон да се отрони.
В очите ми проблясват разстояния
и вятър листопадни мисли гони.
На топка свита в гърлото ми изповед
без дъх оставя моето начало.
Вулкан от неродени още стихове
помита в мен вселената заспала.
Нощта с оловни облаци надвиснали
живота ми надолу преобърна.
Къде е пътят? Стига ли до истини?
Ще мога ли обратно да се върна?