8 окт. 2007 г., 15:27

КЪДЕ Е ПЪТЯТ 

  Поэзия
1184 0 20
 

На миглите ми капчица мълчание

готова като стон да се отрони.

В очите ми проблясват разстояния

и вятър листопадни мисли гони.


На топка свита в гърлото ми изповед

без дъх оставя моето начало.

Вулкан от неродени още стихове

помита в мен вселената заспала.


Нощта с оловни облаци надвиснали

живота ми надолу преобърна.

Къде е пътят? Стига ли до истини?

Ще мога ли обратно да се върна?

© Теменужка Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??