8.10.2007 г., 15:27 ч.

КЪДЕ Е ПЪТЯТ 

  Поезия
1186 0 20
 

На миглите ми капчица мълчание

готова като стон да се отрони.

В очите ми проблясват разстояния

и вятър листопадни мисли гони.


На топка свита в гърлото ми изповед

без дъх оставя моето начало.

Вулкан от неродени още стихове

помита в мен вселената заспала.


Нощта с оловни облаци надвиснали

живота ми надолу преобърна.

Къде е пътят? Стига ли до истини?

Ще мога ли обратно да се върна?

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??