Къде сме сега? По пътища прашни,
с рани дълбоки на босия крак.
Годините станаха толкова страшни,
неспирно гоним поредния си влак.
Къде сме сега? Отново в окови,
душите ни плачат… обират трохи.
Сменят се, сменят управници нови,
копаем напразно сухи лехи.
Къде сме сега, приятел, кажи?
Така ли ще караме? Дълги години.
Кой и защо ни нас унижи?
Народът ни гази дълбоките тини. ...