Къде сме сега? По пътища прашни,

с рани дълбоки на босия крак.

Годините станаха толкова страшни,

неспирно гоним поредния си влак.

Къде сме сега? Отново в окови,

душите ни плачат… обират трохи.

Сменят се, сменят управници нови,

копаем напразно сухи лехи.

Къде сме сега, приятел, кажи?

Така ли ще караме? Дълги години.

Кой и защо ни нас унижи?

Народът ни гази дълбоките тини.

Къде сме сега? Всеки се пита.

Кой в душите? Любовта ни руши.

Кой не знаем? Пренарежда гамбита,

празни остават нашите души.

В.Й. 14.08.2015г.