Къде сме сега? По пътища прашни,
с рани дълбоки на босия крак.
Годините станаха толкова страшни,
неспирно гоним поредния си влак.
Къде сме сега? Отново в окови,
душите ни плачат… обират трохи.
Сменят се, сменят управници нови,
копаем напразно сухи лехи.
Къде сме сега, приятел, кажи?
Така ли ще караме? Дълги години.
Кой и защо ни нас унижи?
Народът ни гази дълбоките тини.
Къде сме сега? Всеки се пита.
Кой в душите? Любовта ни руши.
Кой не знаем? Пренарежда гамбита,
празни остават нашите души.
В.Й. 14.08.2015г.
© Васил Йотов Todos los derechos reservados