May 18, 2007, 8:02 PM

Към тъжния палач на смъртта.. 

  Poetry
560 0 1
Болката душата ми плени,
остави ме с думите казани.
Сега не е както преди -
думите чакат да бъдат преразказани!
Чувствата, с промяна обляти,
дрехите, от отчаяние съдрани
и мечтите, преди млади, крилати,
сега са срамно потрошени, прибрани.
Ръцете, които докосваха нежно,
сега са пречупени с ярост гореща
и сърцето, колкото света древно,
сега - лице в лице със самотата насреща. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Няма значение All rights reserved.

Random works
: ??:??