18 may 2007, 20:02

Към тъжния палач на смъртта.. 

  Poesía
562 0 1
Болката душата ми плени,
остави ме с думите казани.
Сега не е както преди -
думите чакат да бъдат преразказани!
Чувствата, с промяна обляти,
дрехите, от отчаяние съдрани
и мечтите, преди млади, крилати,
сега са срамно потрошени, прибрани.
Ръцете, които докосваха нежно,
сега са пречупени с ярост гореща
и сърцето, колкото света древно,
сега - лице в лице със самотата насреща. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Няма значение Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??