Болката душата ми плени,
остави ме с думите казани.
Сега не е както преди -
думите чакат да бъдат преразказани!
Чувствата, с промяна обляти,
дрехите, от отчаяние съдрани
и мечтите, преди млади, крилати,
сега са срамно потрошени, прибрани.
Ръцете, които докосваха нежно,
сега са пречупени с ярост гореща
и сърцето, колкото света древно,
сега - лице в лице със самотата насреща.
Краката, вървящи плавно, без умора,
сега се влачат без цел по прахта
и без да намерят никъде упора,
чакат жадно да дойде нощта
Косите руси, летящи с усмивка,
сега посивяли са и падат в морето,
покриват го с с цяла покривка
и го заливат с тежеста на сърцето.
Ръцете със сили последни
думи пишат на плажа замръзнал
и с надежди бедни, сетни,
докосват ума с портрета омръзнал.
Пишат, че обичат целувката,
която липсва им толкова много
и жадуват тайно прегръдката,
за да спасят съществото си болно.
Но единствено очите гледат,
с надежда вдъхват кураж
и сълзи за сетен път падат,
готови за тежък багаж...
Защото някой ден ще поемат
по пътя на вечността
и старите спомени ще приемат
към тъжния палач на смъртта...
© Няма значение Всички права запазени
Тъжно и,но и ма надежда!
Хареса ми!