Душата моя крещи от болка
и ридае тихо с кървави сълзи,
пронизана бе толкова дълбоко
от липсата на щастие все мълчи.
Душата моя има крещяща нужда,
в прегръдка да усети топлина,
тя стои сега отчаяно, самотна,
без капка вяра и скована от тъга.
Душата моя плахо се надява
и търсеща дълго чакания знак,
че не е останала в дълбоката забрава,
че светът е хубав и няма само мрак. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up