Душата моя крещи от болка
и ридае тихо с кървави сълзи,
пронизана бе толкова дълбоко
от липсата на щастие все мълчи.
Душата моя има крещяща нужда,
в прегръдка да усети топлина,
тя стои сега отчаяно, самотна,
без капка вяра и скована от тъга.
Душата моя плахо се надява
и търсеща дълго чакания знак,
че не е останала в дълбоката забрава,
че светът е хубав и няма само мрак.
Душата моя мечтае да усети,
чувства истински, а не разруха,
мракът изпълва всички клетки
със сърце туптящо за живот, светлина.
Автор : Виктория Милчева - Тори М
P.S. Това стихотворение е по зададена тема. Има го и в друг вариант като текст на песен. Трудно е да пишеш за мъка, когато не си тъжен. Дано да съм се справила и да ви хареса.
© Виктория Милчева Всички права запазени