Душата моя крещи от болка 
и ридае тихо с кървави сълзи, 
пронизана бе толкова дълбоко 
от липсата на щастие все мълчи. 

Душата моя има крещяща нужда, 
в прегръдка да усети топлина, 
тя стои сега отчаяно, самотна,
без капка вяра и скована от тъга. 

Душата моя плахо се надява 
и търсеща дълго чакания знак,
че не е останала в дълбоката забрава,
че светът е хубав и няма само мрак. 

Душата моя мечтае да усети, 
чувства истински, а не разруха, 
мракът изпълва всички клетки 
със сърце туптящо за живот, светлина. 

Автор : Виктория Милчева - Тори М

P.S. Това стихотворение е по зададена тема. Има го и в друг вариант като текст на песен. Трудно е да пишеш за мъка, когато не си тъжен. Дано да съм се справила и да ви хареса.