Jan 22, 2008, 12:36 PM

Късен стих 

  Poetry » Other
1125 0 4
на тате
Неумолимо времето лети
и спомените бавно изтъняват,
но все така ни липсваш ти,
тъга в сърцата ни остави.
В осиротелия ти дом
веч няма весела гълчава,
самотен само с мрачен тон
на двора вятърът припява.
И тихо плаче с твоя глас,
за болките взаимно непростени,
ти рано тръгна си от нас, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илонка Денчева All rights reserved.

Random works
: ??:??