Jan 22, 2008, 12:36 PM

Късен стих 

  Poetry » Other
1058 0 4
 

на тате

 

 

Неумолимо времето лети

и спомените бавно изтъняват,

но все така ни липсваш ти,

тъга в сърцата ни остави.

В осиротелия ти дом

веч няма весела гълчава,

самотен само с мрачен тон

на двора вятърът припява.

И тихо плаче с твоя глас,

за болките взаимно непростени,

ти рано тръгна си от нас,

ранена самота в душите стене.

© Илонка Денчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??