на тате
Неумолимо времето лети
и спомените бавно изтъняват,
но все така ни липсваш ти,
тъга в сърцата ни остави.
В осиротелия ти дом
веч няма весела гълчава,
самотен само с мрачен тон
на двора вятърът припява.
И тихо плаче с твоя глас,
за болките взаимно непростени,
ти рано тръгна си от нас, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация