Aug 5, 2012, 9:24 PM

Късна любов отново 

  Poetry » Love
924 0 9

Твоето лице прилича на атласа географски –
косо режат паралели, а на кръст – меридиани.
Всяка бръчица е спомен за тъга. Или за ласка.
Нито мисъл за раздяла. Нито намек за покана.
Слаб ми е и този диоптър. Паметта ми – късогледа,
йероглифи по лицето трудно мога да разчитам.
Искаш ли ме още? Тихо срещу тебе ще приседна
и ще гледам как извират две сълзици от очите.

© Владимир Виденов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Различна поезия, но много нежна и с една водеща мелодика, която прави стиха от прозаичен във витален!
  • Много нежно и красиво!Поздрави!
  • !!!!!*
  • Докосващо...
  • Интересно! Хареса ми! Поздрав!
  • Чо, Септември, Доче, Раде, Светле - благодаря ви от сърце. Раде, Светле - това си е художествена измислица - всъщност човешкият живот е твърде кратък, за да има време една поддържана лейди да остарее истински.
    А и представяте ли си, каква реклама на козметика става от това: На опаковките на козметичен продукт стихът е отпечатан със следната забележка: ако използвате крема за гладка кожа еди кой си - това стихотворение никога няма да бъде посветено на васАма тия от маркетинг отделите спяяят или са слънчасали)
  • Хубаво е Влади, но и аз с Роза!
  • хубаво, ама при тия достижения на съвременната козметика...
    ако и го прочетеш до смърт ще я обидиш...
    поздрав!
  • Харесах!
Random works
: ??:??