Твоето лице прилича на атласа географски –
косо режат паралели, а на кръст – меридиани.
Всяка бръчица е спомен за тъга. Или за ласка.
Нито мисъл за раздяла. Нито намек за покана.
Слаб ми е и този диоптър. Паметта ми – късогледа,
йероглифи по лицето трудно мога да разчитам.
Искаш ли ме още? Тихо срещу тебе ще приседна
и ще гледам как извират две сълзици от очите.