Въздиша съвестта сама на пътя
и търси ключ към скъпото сърце,
но спомените-пламъци горят я
и съскат злобно в нейното лице.
Припомнят и блажените години,
подминати със безсърдечен жест
и връщат я към топлите камини,
изгаснали отдавна в нейна чест.
На кинолента се върти съдбата
и пот облива бледото чело,
протегната в молитва е ръката,
но няма го любовното гнездо.